Готин Вестник, вестника с НАГРАДИ!

АЗ СЪМ БЪЛГАРИН
Плиска и Преслав –първите български столици

В 852г. на българския престол застанал кан Борис. Още в началото на своето царуване той осъществил две велики дела:

1 - Покръстването на българския народ през 864г. в Плиска

2 – Приемането на учениците на светите братя Кирил и Методий в Плиска, където те донесли славянската азбука.

На следващата година след покръстването старите прабългарски родове се разбунтували и поискали да се завърне старата им вяра в бог Тангра. Убеден, че България трябва да върви напред към европейския християнски свят, Борис се справил с бунтовниците. На народа простил, но наказал със смърт петдесет и двама боляри като държавни изменници. На помощ дошли и изгонените от Моравия ученици на братята Кирил и Методий. Преведените на славянски език евангелия и молитви позволявали в християнските църкви да се говори на разбираем за народа език.

Спокоен , че е изпълнил дълга си Борис се оттеглил в манастир пред 889г.

На престола се възкачил Расате, първородният му син, наречен със славянското име Владимир. Но новият владетел пожелал да върне старата религия. Тогава княз Борис напуснал манастира и се изправил с меч срещу изменниците. Владимир Расате бил ослепен и хвърлен в затвора. Един баща принесъл в жертва собствения си син, заради бъдещето на България!

Кой да поеме съдбата на страната сега? И княз Борис избрал третия си син Симеон – най-надарения и образования. За да остави ясен знак, че със старите порядки трябва да се скъса завинаги, княжеският двор напуснал столицата Плиска. За нова столица било провъзгласено мястото , където Симеон бил провъэгласен за владетел – стара българска крепост на брега на река Тича. Тук израснал град Велики Преслав. Тук Симеон приел титлата цар и също бил наречен Велики. Именно във Велики Преслав българската култура била издигната до такива висоти, че това време заслужило да се нарича Златен век.

Животът в Плиска продължил , а името и останало в Историята. Та нали там били положени основите на нашата държава. Там са се запазили следи от кан Аспарух и от сина му Тервел. Плиска е била столица и на кан Крум, който разширил границите към четирите посоки на света. Плисковите каменни градежи напомнят и за кан Омуртаговото време на мир и строителство. И най-сетне в Плиска княз Борис извършил покръстването на българите. И въпреки, че върху езическите храмове вдигнали църкви, а недалеч от Вътрешния град построили Голямата базилика, всичко в Плиска напомняло за старата вяра . 212 години Плиска била столица, а от тях 183 години тук се кланяли на езически божества.

За това когато бащината воля поставила Симеон начело на държавата, той пожелал да създаде нова столица, достойна за България. И наистина успял! Писателят Йоан Екзарх ни е оставил следното описание на Велики Преслав:

“Ако някой странник, дошъл отдалеч, види стените на княжеския двор, той се удивлява и се чуди… бедният, като че ще си изгуби ума…И когато после го питат какво видял е там, той ще отговори: Не знам как да разкажа, само собствените ви очи могат да познаят що е хубост!...”

През 972 година Велики Преслав пада в Ръцете на византийския император Йоан Цимисхий. В столицата горели пожарища , докато византийците изнасяли “съкровищата на българите”. Императорът отнесъл в Константинопол и чудотворната икона на Света Богородица, покровителка на Велики Преслав.

След като братята Асен и Петър вдигнали въстанието в Търновград, била освободена и земята на Първото българско царство. Но сега вече столицата се установила в Търново.

Изтекли и вековете на Второто царство и настъпило най-страшното изпитание за българите – пет столетия турско владичество!

Настъпил и краят на Велики Преслав. Турците го завладели още в 1388г. Векове наред за развалините на Симеоновата столици се носели легенди.

Истината за красотата и невероятната научна стойност на Велики Преслав разкрил един скромен учител – Йордан Господинов. Събрал средства и хора и започнал разкопки на една обрасла с дървета и храсти могила. Бил убеден, че там ще открие бисера на Преславската архитектура – Кръглата или Златната Симеонова църква. Така и станало. Това се случило в началото на нашия век.

Оттогава близо 100 години Велики Преслав се разкрива от българските археолози. Възкръсва образът на едно от най-големите постижения на българската култура – столицата на цар Симеон Велики.

Именно в този процес участваха учениците и студентите от Лятна бригада “Съхрани българското”. Това лято всички тези млади българи имаха честта да се докоснат до великата ни история, да помагат в почистването на първите български столици и да участват в археологическите разкопки. За тях това ще остане незабравимо преживяване!

Искаш ли една от книгите на професор Божидар Димитров, директор на националният исторически музей? Отговори на ВЪПРОС: Би ли участвал в Лятна бригада “Съхрани българското” и защо?

назад

нагоре

АВИТОХОЛ – СИНЪТ НА СЪРНАТА

Много, много отдавна , далеч на изток, в съседство с най-високите планини на света, които някога се казвали Имеон и Имай, а сега се наричат Хималаи, имало едно старо и велико царство на име Балхара.

Някога в това царство лоши хора отвлекли едно малко дете от неговата люлка. Понесли злодеите детето към своята пещера, но по пътя то толкова силно пищяло, че те се ядосали и го захвърлили сам – самичко в гората. Дни и нощи плакало изоставеното и никой не идвал да го спаси. Ала не щеш ли, отнякъде се явила една чудна сърна – сякаш небето я пратило да му помогне.

Тя дотичала при детето и го накърмила като родна майка. Дивно и вълшебно било млякото на добрата сърна. От него детето започнало да расте с часове и накрая се превърнало в голям и непобедим юнак! Очите му били кротки и благи като на елен, а ръцете му били силни и яки като ствола на горски дъб. Нарекли го АВИТОХОЛ . Никой не можел да пребори приказния юнак, а и той никога не закачал добрите хора. Гонел само злите разбойници, защото от тях идвали всичките беди на земята. Чуел ли, че някъде се е появил злодей, намирал го свърталището му и повече никой не го виждал вече . Пропищели всите злодеи по земята, едни побягнали, а други вдън земя се скрили. А когато прокудил и последния злодей от гората, Авитохол излязъл от тъмната гора и се оженил за най – красивата девойка на света.

Така се събрали в едно най – голямата доброта и най – голямата красота на земята! И от тях се народили чудно красиви деца – с кротки еленови очи и силни добри ръце.

Множал се родът на Авитохол. Но все още си нямал име. А синовете му все питали: “Татко, как да наричаме нашия род?”

И преди да умре събрал Авитохол синовете си и внуците си и рекъл:

“ Деца мои, помнете, вашето име ще е най-чудното и най-трудното име на света! Него никой друг народ не ще може да го изговори като вас. И така то ще се запази завинаги чисто! НАРИЧАЙТЕ СЕ БЪЛГАРИ! Оставям ви това име , за да можете да се разпознавате по земята!

За това , пазете го и помнете, че българинът е роден де живее по еленовия закон. А той казва:“ДОБРОТО БЕЗ СИЛА НЕ МОЖЕ, КАКТО И СИЛАТА БЕЗ ДОБРОТО НЕ МОЖЕ! “

“Ето от този юнак сме произлезли ние българите”, казвали някога хората от Балхара, а когато се раждало дете, го учели: ”Жабите се раждат, за да се крият в тинята, вълците, за да търсят плячка, а ти живей гордо и красиво като елена!”

Дълги векове се предавала от уста на уста легендата за Авитохол, а защо българите го наричали така не е никак трудно да се отговори:

На изток край древния град Балх – столицата на някогашната Балхара/древна България/–думата “АВИ” значи елен, а “ТОХОЛ” значи потомък, син. Много обичали българите този приказен юнак. За това разказвали, че той живял необикновено дълго – цели 300 години. Древните вярвали , че млякото от сърна има вълшебна сила и който засуче от него ще живее векове. Там, където живеели тези българи и до днес се виждат скални рисунки на елени, които днешните хора наричат “еленовите камъни”. А над елените са нарисувани малки слънца. Говорело,че това са небесни елени, които са пратени на света от най-великия бог Тангра – богът на слънцето.

И когато българите преди 1200 за първи път описали своята история , те сложили най-отпред неговото име – АВИТОХОЛ – Синът на сърната .

назад

нагоре

ПЪТУВАНЕТО
Токораз Исто

“…След няколко години разбрах, че Атех е родила дете – момченце. Веднага изчислих. Грешка нямаше. Той беше мой син, заченат в единствената нощ, когато бях с Атех. Прозрях неща, които ме накараха отново да настръхна целия, но не от страх, а от могъществото на силата, която направляваше сътбата ми.

Всеки един от нас, бойците на меча на Тангра се смееше така само един път в живота си – в момента , в който умира, пред лицето на човека, който го убива.

Спомних си онази нощ, когато бях с Атех, как бях започнал да се смея. Истерично, през сълзи…мислех, че принцесата ще бъде мой убиец. Когато тя ми каза , че сме останали само двама, които преследваме меча, реших, че има предвид себе си и мен. Сега разбирах, че Атех през цялото време е знаела, че ще имаме дете и всъщност е имала предвид мен и сина ми…помислих, че двамата с него ще се срещнем в битка с мечове, но по-късно проумях, че се бях смял в момента, в който бе заченат. Това можеше да означава само едно – че ние с него никога нямаше да се срещнем в този свят и че той няма да наследи меча от моите ръце.

Изпратих шпиони в Итил. Те ми докладваха, че детето на Атех расте здраво и силно. Атех го обучавала в “хазарска магия”, а Иляс го готвел за велик владетел. Никой не знаел кой е бащата. Вместо да се разсърди на дъщеря си, каганът Иляс обожавал внука си и бъдещ наследник на Хазария. Но той не знаеше неща, които аз знаех.

Синът ми беше наследник на двата най-могъщи владетелски рода – Дуло и Кюнград. Той беше последният Дуло и беше определен от Тангра да наследи меча. Това значеше , че той задължително ще бъде човек на честта и на орендата…

Бях сигурен за сина си. Той щеше да следва Пътя на война, точно като мен. Бях сигурен , че пътя му един ден ще го доведе до България и той ще претендира за българския престол. Толкова мното свещена кръв не можеше да не го изведе нагоре.

По късно разбрах, че Атех го беше нарекла с българското име Крум. Това още веднъж доказа , че е мой син!..”

Искаш ли невероятния български исторически роман “ПЪТУВАНЕТО”? Отговори на ВЪПРОС: Кога си се чувствал горд, че си българин?

назад

нагоре

ПЪТУВАНЕТО
Токораз Исто

“...Аз Пресиян, воин от рода Дуло. Най-славният род от седемте богоизбрани. Роден в година 6245 (735 по Христа). Като почувствах, че привършват дните ми, съдени да бъда на тази земя, и като завърших пътуването си, оттеглих се в една пещера в Мадара, където се отдадох на съзерцание и аскеза. Именно тук реших да опиша живота си и всичко, което ми се случи през него.

Баща ми бил канът ювиги от най-знатния владетелски род – Дуло. Дуло е родът, от който произлизат Атила, Ирник, Курт, Аспарух и дядо ми Тервел. Баща ми Кормесий бил третия владетел на българите отсам Дунава. Имал много жени, но когато поостарял, тюрките, за да си подобрят отношенията с българите, му изпратили жена, чудна красавица. Тя била много по-млада от баща ми и принадлежала към тюркския владетелски род – Кюнград.

Майка ми, обаче починала при моето раждане.Тъй като всички други синове били против женитбата с тюркутката, канът и кавканът пуснали слух, че съм умрял заедно с майка си. Тук, който тогава служел като багатур в двореца, бил освободен от служба. Лично канът го заклел да мълчи за детето, което да отгледа заедно със собствените си.

Две години след това баща ми починал и на престола се качил най-големият ми брат Севар. Управлявал 15 години и осигурил дълъг мир за България.

Но ето че преди няколко месеца се случило нещастие. За пръв път в българската история се случил преврат и родът, който произлиза от Тангра и който управлявал българите повече от 6000 години бил избит, включително жените, децата и старците. Превратът бил извършен от Кормисош, приятел на брат ми Севар.

Именно затова кавканът ни бил дошъл на гости, а сега искал да отида с него в Плиска, за да ме пази по-добре. Искал да е сигурен, че ще остане поне един жив Дуло. Страхувал се, че ако сегашният кан разбере произхода ми, веднага ще ме убие...”

Искаш ли една от българските книги на професор Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей? Отговори на ВЪПРОС: Би ли участвал в лятна бригада “Съхрани българското” и защо?

назад

нагоре